TEDxNBU

Дарина е архитект, мечтател, рисувач и пътешественик.

Цени много българската природа и култура. Обича да се разхожда по планините, реките и язовирите, малките неизвестни градове и села. Интересува се от здравословния и осъзнат начин на живот. От там е и интересът към строителството с естествени материали и наследството на традиционните строителни техники, които се крият в старите сгради.

Таня има засилен интерес към опазването на недвижимото културното наследство не само като към специфична сфера от архитектурната професия, а като към цялостно отношение и подход към всяка застроена среда. Освен от опазване, Таня се вълнува от интерактивен дизайн, дигитално прототипиране и BIM. Обича балет.

Двете са част от екипа на сдружение „Мещра – Традиционни знания и занаяти“.

Мариана Екимова-Мелнишка  завършва английска и немска филологии в СУ „Климент Охридски”, при все че е мечтаела за археология…

С конкурс постъпва в Българската телеграфна агенция, където научава от първоизточници за истинските събития по света – Португалската революция, Виетнамската война, страшния геноцид в Камбоджа, Студената война и полската „Солидарност”, само че в свои води се чувства единствено в изданието за литература, изкуство и култура ЛИК (на БТА), където превежда информацията за културния живот на планетата. В извънработно време превежда и художествена литература – „Птиците умират сами”, „Момичето на френския лейтенат” и други.

Вятърът на промените я отнася в Народното събрание, където с надежди и илюзии организира първия свободен парламентарен пресцентър, отворен за журналисти от цял свят. Придобитият там опит Мариана Мелнишка пренася в неправителствени организации, занимаващи се с образование и личностно изграждане. При липсата на цензура вече успява да преведе и „взривоопасния” „Портокал с часовников механизъм”.

Разнообразяването на обучението в България я привлича към Нов български университет, където участва в създаването на магистърска програма по управление на туризма и преподава специализиран английски за ориентирани към бизнеса магистранти. Междувременно пътешества от любопитство към света и описва преживяното в пътеписи от различни краища на планетата.

Видяното извън родината изостря погледа ѝ към красотата на архитектурата в столицата и много градове по цялата страна и с помощта на фотографа-фланьор, както тя го нарича, започва да снима и проучва историята на къщи и сгради, каквито е виждала и в чужбина, но в България са повечето занемарени или полуразрушени. Какво ги е сполетяло и защо, са въпросите, на които Марина и Александър търсят отговори в продължение на 4 години…

Доц. д-р Александър Найденов Геров – математик-информатик, потомък на Найден Геров и на украинския имигрант Юрий Захарчук, белогвардеец, създал в първите десетилетия на ХХ век пожарната команда в България – от обучени кончета с цистерни до автомобили „Рено”, подарени от Франция за начало.

Доц. Ал. Геров работи и се хабилитира в БАН, преподава в математическа гимназия и в пет университета из страната, но фотоапаратът е винаги с него и колекционира изгреви, залези и причудливи дървета.

На проекта за къщите посвещава дълги часове пред и около всяка от тях, след като е изчислил ъгъла на слънчевите лъчи или посоката, от която пада сянката. Детайлите не му убягват и често „улавя” релефна глава или скулптирана птица, или фигурки на занаятчии по фасадите на сниманите къщи. Между архитектите, създали облика на следосвобожденска България, открива свой пра-чичо, Геро Геров, а родствениците му Евлоги и Христо Георгиеви са насърчавали и са подпомагали за образованието им много от забележителните личности, построили и обитавали днешните архитектурни паметници.