Не снима защото трябва, а защото иска. Не го приема като работа, а като начин да каже нещо, да покаже какво го вълнува. Не вдига апарата, когато клиент каже че му трябват снимки, а когато тези снимки му допадат и на него и искам да ги направи.

В снимките гледа съдържанието и историята, която разказват. Не го интересуват технически подробности – кой с какво, как. А само какво е внушението. Казва, че дори и перфектна, една снимка няма смисъл, ако не го кара да се замисли, дори само с това че е красива.

Повече за Енчо Найденов може да научите от сайта му.